Колумбе мой, приятелю,
нима не си разбрал,
че тук светът завършва
и почва океанът?
Нататък няма бряг,
пристанища и заливи,
а само водна шир
и островчета пяна…
Нататък има мрак
без знаци пътеводни
под черното небе,
защото няма пътища
и всичките скали
са гробници подводни
на кораби с безумци,
очаквали завръщане…
Не искам да умираш –
та ти си още млад,
животът е вълшебство…
- говорела скалата –
Не тръгвай към безкрая!...
Но той не я разбрал,
защото слушал шепота
на вятъра в платната…
В.Димова
Колумбе мой, приятелю,
нима не си разбрал,
че тук светът завършва
и почва океанът?
Нататък няма бряг,
пристанища и заливи,
а само водна шир
и островчета пяна…
Нататък има мрак
без знаци пътеводни
под черното небе,
защото няма пътища
и всичките скали
са гробници подводни
на кораби с безумци,
очаквали завръщане…
Не искам да умираш –
та ти си още млад,
животът е вълшебство…
- говорела скалата –
Не тръгвай към безкрая!...
Но той не я разбрал,
защото слушал шепота
на вятъра в платната…
