Тялото и
беше убежище
на купчина пеперуди.
Неуловимо.
Живо.
Претрупано
със сънища и безсмъртие.
Изпълнено
с течна меланхолия
и влажно нетърпение.
А той изиваше с устни
нейната небрежност.
Прилежно.
Нежно. Вдъхновено.
И я обичаше.
Искрено.
С бронирано мълчние.
Петър Петров
Тялото и
беше убежище
на купчина пеперуди.
Неуловимо.
Живо.
Претрупано
със сънища и безсмъртие.
Изпълнено
с течна меланхолия
и влажно нетърпение.
А той изиваше с устни
нейната небрежност.
Прилежно.
Нежно. Вдъхновено.
И я обичаше.
Искрено.
