Съществува един момент, точно след като огнената "драма" в небето изчезне и непосредствено преди нощта да забули всичко в мрак...
Момент, в който царува тишината и безмерното спокойствие.
Сякаш Земята затаява дъх точно преди да заспи...
Сякаш времето спира и всичко, което съществува в този миг си ти.
Не, не "ти", който си на земята, а другото ти "Аз", онова в небето и звездите, онова, което живее във Вечността :)
Съществува един момент, точно след като огнената "драма" в небето изчезне и непосредствено преди нощта да забули всичко в мрак...
Момент, в който царува тишината и безмерното спокойствие.
Сякаш Земята затаява дъх точно преди да заспи...
Сякаш времето спира и всичко, което съществува в този миг си ти.
Не, не "ти", който си на земята, а другото ти "Аз", онова в небето и звездите, онова, което живее във Вечността :)