Когато от очите ми поникне трева
и гърлото ми забрави смеха.
Когато устните ми станат прах
и забравят какво е да целуваш.
Когато единственото, което остане от мен
е неразличимо от пръстта,
прегърни вятъра и ще ме почувстваш...
С.И.07.12.14.
Когато от очите ми поникне трева
и гърлото ми забрави смеха.
Когато устните ми станат прах
и забравят какво е да целуваш.
Когато единственото, което остане от мен
е неразличимо от пръстта,
прегърни вятъра и ще ме почувстваш...