„А сега Руди и Лизел вървяха по улица „Химел” под дъжда.
Той беше лудият, който се беше боядисал в черно, нанасяйки поражение на света.
Тя беше крадецът на книги без думи.
Но доверете ми се, думите бяха на път и когато пристигнеха, Лизел щеше да ги държи в ръцете си като облаци и щеше да ги изстисква като дъжд.” - пое си дъх и продължи да чете ...
„А сега Руди и Лизел вървяха по улица „Химел” под дъжда.
Той беше лудият, който се беше боядисал в черно, нанасяйки поражение на света.
Тя беше крадецът на книги без думи.
Но доверете ми се, думите бяха на път и когато пристигнеха, Лизел щеше да ги държи в ръцете си като облаци и щеше да ги изстисква като дъжд.” - пое си дъх и продължи да чете ...