Намерих този сладур край село Луково, по Искърското дефиле. Сам самичък вървеше по средата на улицата. Спрях колата веднага, а той ме погледна учуден. За щастие апаратът беше на седалката до мен и успях да го снимам. В следващия момент минаха няколко коли, а той се шмугна под колата ми. Скри се точно зад предната гума и не можах да го извадя. Нямаше мърдане. След около 15 минути опити да го примамя с какво ли не навън до нас спря камион. Един човек излезе и дойде да ми помогне след беше видял как обикалям и гледам под колата. Блокирахме цялото движение по пътя. Човекът гледаше кученцето, докато аз бавно изтеглях колата напред. Той успя да го гушне и го остави зад оградата на един склад край пътя. Благодарих му и двамата се усмихнахме на малкото черно кученце. А след малко се появи и майка му. Качих се в колата и продължих..бях едновременно радостен и тъжен.
Вчера на път за София отново го видях. Малкият черничък сладур е вече порастнал и се е присъединил към бандата на дългоушковците. Тези дългоухи бандити живеят недалеч от мястото, на което го намерих сам на шосето преди няколко месеца. Различава се доста от тях, но явно го приемат за равен, а дори ми се струва, че скоро ще оглави бандата. История с щастлив край!