Реших да повървя. Та изминах едни 26 км. Любувах се, снимах, представях си, радвах се на идилията, птичките, лекия вятър, мириса на водорасли и сладка вода от Лох Нес, подскачащите сърнички и задължителния зорък поглед на елена.
И за пореден път си помислих как не искам никога да живея в голям град.
Реших да повървя. Та изминах едни 26 км. Любувах се, снимах, представях си, радвах се на идилията, птичките, лекия вятър, мириса на водорасли и сладка вода от Лох Нес, подскачащите сърнички и задължителния зорък поглед на елена.
И за пореден път си помислих как не искам никога да живея в голям град.
