Намерих този сладур край село Луково, по Искърското дефиле. Сам самичък вървеше по средата на улицата. Спрях колата веднага, а той ме погледна учуден. За щастие апаратът беше на седалката до мен и успях да го снимам. В следващия момент минаха няколко коли, а той се шмугна под колата ми. Скри се точно зад предната гума и не можах да го извадя. Нямаше мърдане. След около 15 минути опити да го примамя с какво ли не навън до нас спря камион. Един човек излезе и дойде да ми помогне след беше видял как обикалям и гледам под колата. Блокирахме цялото движение по пътя. Човекът гледаше кученцето, докато аз бавно изтеглях колата напред. Той успя да го гушне и го остави зад оградата на един склад край пътя. Благодарих му и двамата се усмихнахме на малкото черно кученце. А след малко се появи и майка му. Качих се в колата и продължих..бях едновременно радостен и тъжен. Живот!