Понякога
любовта е жестока
засяда като кост
в гърлото ти
не ти дава
да я забравиш
нито
да си припомниш
как си живял
без нея
как без нея
се е разсъмвало
над градчето
и във душата ти
не ти дава
да се завърнеш
в някакво старо „аз”
което
някъде си захвърлил
в задния двор
на сърцето си
между кашоните
с детство
ухаещо
на невинност…
В.Димова
05.05.2014 г.
Понякога
любовта е жестока
засяда като кост
в гърлото ти
не ти дава
да я забравиш
нито
да си припомниш
как си живял
без нея
как без нея
се е разсъмвало
над градчето
и във душата ти
не ти дава
да се завърнеш
в някакво старо „аз”
което
някъде си захвърлил
в задния двор
на сърцето си
между кашоните
с детство
ухаещо
на невинност…