Не, не може да си тръгне
тази красота…
Но понякога помръква –
сякаш не е тя…
Облаци от болка плуват
в нейното небе
и „Любов” е просто дума,
счупена на две…
Тя не може да си иде…
Но понякога мълчи…
Лягат сенки от обида
върху нейните очи,
но пристъпва, оцеляла,
над мечти, внезапно рухнали…
И си мислиш, че е тяло,
а пък тя е само дух…
В.Димова
Не, не може да си тръгне
тази красота…
Но понякога помръква –
сякаш не е тя…
Облаци от болка плуват
в нейното небе
и „Любов” е просто дума,
счупена на две…
Тя не може да си иде…
Но понякога мълчи…
Лягат сенки от обида
върху нейните очи,
но пристъпва, оцеляла,
над мечти, внезапно рухнали…
И си мислиш, че е тяло,
а пък тя е само дух…
