Не бях ходил на хижа Рай до сега. След като изпратихме залеза и замръкнахме в гората, иззад върховете се показа пълната, кръгла луна. Звук от сова се разнесе сред буковите дървета и под акомпанимента и, излязохме от гората и нагазихме в снега. След като ходихме известно време на лунна светлина, измежду дърветата съзряхме светлинка и пред нас се разкри хижата и това прекрасно място. Зад нея шумеше най-високият водопад на балканите Райското пръскало, а в небето ясно се различаваха съзвездията. След прелестта на тази гледка влязохме в хижата, където купона течеше. Под звуците на народна музика се вихреха хора. Ние се стоплихме и всичко си дойде на мястото.