И тази зима се появиха. Нежни и плашливи. Натроших хляб на терасата и щом се дръпнах, те кацнаха на нея. Първо едната, по-смелата закрачи по железния парапет към трохите, а след нея закрачи и другата. Изкълваха трохите, кацнаха на клона пред терасата и започнаха да се пощят. Сякаш едната гугутка целуваше другата.
През следващите дни идваха редовно. Давах им ориз, овесени ядки... каквото намеря в шкафа и преценя, че става за тях. Пазех ги от гълъбите, от които гугутките се страхуваха и те свикнаха да стоя близо до тях. Снимах ги няколко дни подред. Когато не успявах да ги опазя от напористите гълъби, те изчакваха да отлетят и идваха да ги нахраня към обяд, а понякога и по-късно. Наложи се да пътувам и се надявах през времето на отсъствието ми да се намери някой друг да ги храни. Когато се върнах след две седмици и отидох да си направя закуска, приятелите ми кацнаха на терасата. Всеки ден идвали, докато ме нямало, така ми казаха.