Дълбоко бъркам,
а попадам все на плитчини.
Дали това не са
далечните пристанища на детството,
забравени от теб самата
и от самия пощалъон на вечността.
Неразпознати степи студенеят,
а парата на чая ни подлъгва,
че ей сега ще почне
топенето на ледовете.
Анго Боянов
Дълбоко бъркам,
а попадам все на плитчини.
Дали това не са
далечните пристанища на детството,
забравени от теб самата
и от самия пощалъон на вечността.
Неразпознати степи студенеят,
а парата на чая ни подлъгва,
че ей сега ще почне
топенето на ледовете.
