Голяма хамалогия, нали?
Да чувстваш, да желаеш, да отричаш…
Или боли, или навън вали.
Или намразваш - докато обичаш.

Зависим си от чувства и от страст.
Разделите са праг към нещо ново.
Кой има над душата пълна власт?
Отиваш си? Довиждане!
Готово.

И после пак. Отново. Като роб.
Подвластен. Разбунтуван. Невъзможен.
Страхът те прави идеален сноб.
На глас се смееш, нещо те тревожи.

И после извиняваш всеки жест,
сълзите си на дъжд оприличаваш…
Излишен в теб е немият протест!
Тъгата си защо преиначаваш?

Голяма хамалогия, нали?
Да мислиш, да споделяш, да събличаш…
Боли. И без дъждът да завали.
Боли. Понеже знаеш да обичаш!

Добромир Банев