"Ще се уча да живея без тебе.
Ще събера полека натрошеното,разпиляното,
всичко,което вече не ти е потребно.
Ще сложа една кръпка голяма
върху душата си,сиромашката,
ще смета думите ти нехайни,
ще измия двете кафени чашки,
изписани със ненужни тайни.
И чак тогава ще забележа:
подредено е,чисто,прибрано-
само
въздухът още мирише на нежност..
И на неочаквана рана."
Станка Пенчева
"Ще се уча да живея без тебе.
Ще събера полека натрошеното,разпиляното,
всичко,което вече не ти е потребно.
Ще сложа една кръпка голяма
върху душата си,сиромашката,
ще смета думите ти нехайни,
ще измия двете кафени чашки,
изписани със ненужни тайни.
И чак тогава ще забележа:
подредено е,чисто,прибрано-
само
въздухът още мирише на нежност..
И на неочаквана рана."
