И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя път назад
и аз очаквам непременно
след малко да те срещна пак –
от синя лампа озарена,
в косите – шепа първи сняг...
С мълчание да те спечеля.
И пътят ни да стане общ.
Да ни събира и разделя
отново всяка нова нощ.
...Мълчат дърветата бездомни.
Дали си още в този град?
Попитах и снега – не помни.
Снегът е много, много млад.
Георги Константинов
И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя път назад
и аз очаквам непременно
след малко да те срещна пак –
от синя лампа озарена,
в косите – шепа първи сняг...
С мълчание да те спечеля.
И пътят ни да стане общ.
Да ни събира и разделя
отново всяка нова нощ.
...Мълчат дърветата бездомни.
Дали си още в този град?
Попитах и снега – не помни.
Снегът е много, много млад.
Георги Константинов
Public edits
No edits suggested.
Снимки на Liura
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.