Почупени цигли, порутен комин, покрив от кръпки...
Шум едва, едвам доловим... от котешки стъпки .
Писък на сова ...Танцуват светулки...

Загаснало огнище, въглени мъртви .
Ръждясъл синджир, пробито котле.
Окуцялото столче, до наранения скрин.

Ослепели прозорци над глинен килим.
Изскърцва от време на време някоя вехта греда
и пее с нея в ритъм мандалото старо...

И сякаш проговарят стените
и сякаш къщата стене и някък си тъжно се смее ...
За онова отдавна отминало време,
за мечти изгорели и надежди далеч отлетели.
Но ето свършва нощта, пристига деня,
а къщата стара сякаш му маха с ръка...

И някак нехае и никак не ще тя да знае -
защо днес е сама и защо до колене
е обрасла в трева!

Автор: за мен неизвестен.
Стара къща в Добринище.