На днешния ден, преди четири години, в едно малко провинциално градче, проплакало бебе. Никой не се зарадвал на нейния плач. Нито на малките й, с форма на малинка устнички. Само й дали име.... Осем месеца по-късно едно с нищо не заслужило такава благодат семейство, получило уникален подарък. Едно вързопче с широка усмивка, с пухкави прегръщащи ръчички, с топли очички.... Мила моя, съжалявам, че не бях до теб, когато проплака. Съжалявам, че не те прегръщах 8 месеца. Мила моя, искам да съм до теб, когато падаш, не за да те вдигна, а за да ти кажа: "Ти можеш да станеш!" Искам да си в прегръдката ми винаги, когато те боли. Мила моя, искам да потъна в крилатата ти прелест, когато си облечена в бяло. Мила моя, искам да усещаш, че съм до теб, дори когато ме няма. Мила моя, благодаря ти, че избра мен! Честит рожден ден!