Ох, не за радост, не и за разтуха
при теб дойдох, о бащино огнище,
на мойто детство люлка вече глуха,
на мойта младост жално пепелище.
Печално гледат тез останки прашни,
тез срутени стени, грамадни ями,
тез дупки с бурени обрасли, страшни,
кат гробове зинали под крака ми.
Ах, де оградата оная мила,
де раснах, пях, минувах дни благатки,
де зрейше мойта младост, ум и сила
под толкова любов и грижи сладки?
Де оня дом, във чий прозорци чисти
засмяно утром слънцето блещеше?
Де младата лоза с зелени листи,
коя над двора весела висеше?
...
Иван Вазов Из "Родното пепелище"
Ох, не за радост, не и за разтуха
при теб дойдох, о бащино огнище,
на мойто детство люлка вече глуха,
на мойта младост жално пепелище.
Печално гледат тез останки прашни,
тез срутени стени, грамадни ями,
тез дупки с бурени обрасли, страшни,
кат гробове зинали под крака ми.
Ах, де оградата оная мила,
де раснах, пях, минувах дни благатки,
де зрейше мойта младост, ум и сила
под толкова любов и грижи сладки?
Де оня дом, във чий прозорци чисти
засмяно утром слънцето блещеше?
Де младата лоза с зелени листи,
коя над двора весела висеше?
...
Иван Вазов Из "Родното пепелище"
