Поздравче за всички лудетини!
Аника беше плакала толкова много, че не можа да спре изведнъж. Тя все още похлипваше, но това вече беше от щастие и скоро щеше да секне. Пипи я беше обгърнала здраво през кръста и това й вдъхваше прекрасно усещане за сигурност. Ах, колко хубаво беше всичко!
— Пипи, какво ще правим днес? — попита Аника, след като привърши с хълцането.
— Хм, може да играем крокет — отговори Пипи.
— С удоволствие — отвърна Аника, защото знаеше, че дори играта на крокет става съвсем различна, щом в нея участвува Пипи.
— Или пък… — замечтано проточи Пипи.
Всички деца от градчето се струпаха около коня, за да чуят какво ще каже.
— Или пък… — каза тя — или пък може да изтичаме до реката и да се упражняваме да ходим по вода.
— По вода не може да се ходи — възрази Томи.
— Как да не може — каза Пипи. — В Куба веднъж се запознах с някакъв дърводелец, който…