Там, където къщите свършваха,
започваха камъните
и къщите приличаха на хора,
а камъните – на духове;
те говореха помежду си
с езика на мълчанието
и денем принадлежаха на земята,
а нощем – на небето,
защото земята ги крепеше,
но небето ги обичаше,
а там, където е любовта,
там е животът…
Там, където къщите свършваха,
започваха камъните
и къщите приличаха на хора,
а камъните – на духове;
те говореха помежду си
с езика на мълчанието
и денем принадлежаха на земята,
а нощем – на небето,
защото земята ги крепеше,
но небето ги обичаше,
а там, където е любовта,
там е животът…
