Парченца есен си нареждам
до мислите, тъгата и мечтите.
Прилича изтънялата им прежда
на спомена за нечие "Обичам те",
прошепнато отдавна и забравено,
превърнало се в избелял портрет...
Победа искаше тогава разумът.
Получи я. А любовта все чака ред.
Парченце есен до парче надежда.
Живот до смърт. До сивотата - багри.
Не есента, животът ги подрежда.
Във пъзел, който никога не се повтаря.
Евелина Огнянова Кованджийска
Парченца есен си нареждам
до мислите, тъгата и мечтите.
Прилича изтънялата им прежда
на спомена за нечие "Обичам те",
прошепнато отдавна и забравено,
превърнало се в избелял портрет...
Победа искаше тогава разумът.
Получи я. А любовта все чака ред.
Парченце есен до парче надежда.
Живот до смърт. До сивотата - багри.
Не есента, животът ги подрежда.
Във пъзел, който никога не се повтаря.
Евелина Огнянова Кованджийска
