Признавам без свян –
аз посях ветровете
върху твоя забравен
от бурите дом...
Беше тъй съвършен,
тъй уютен и светъл –
за щастливи души
идиличен подслон…

Аз посях ветрове…
И потръпна душата –
като кораб, усетил
дъха на море,
на солен хоризонт…
Не прибирай платната,
сякаш някой прибира
пред буря пране!...

Ако тръгнеш веднъж,
после всичко е ясно –
нищо няма да бъде
вечно, както преди…
Ще те дебнат подводни
скали и опасности…
Не ти трябват компаси,
щом имаш звезди!…

Аз посях ветрове –
непокорни и щури,
разлюляха живота ти
между ад и небе…
Аз посях ветрове…
И, пожънала бури,
с изтръгната котва
пътувам към теб…


В.Димова
12.10.2013 г.