Залезът с пурпур и злато
очите на деня притваря.
Във висините слънчев лъч
мигом заблестява -
иска му се да остане може би…
Примигва примирено
и потъва във безкрая.
Пелена от здрач бавно се разстила
върху брега, плажа и морето
обгръща ги и нежно ги покрива.
Последен плясък на вълна пясъка залива,
заглажда го, гальовно го измива
и успокоена си отива.
Окъпани от морската роса,
отпуснали зелените крила
палмите притихват уморени.
Ефирен полъх с мирис на море
в листата им се скрива,
целува ги за лека нощ немирникът,
усмихва се и кротичко заспива.
По лунната пътека неусетно,
обсипана със хиляди звезди
нощта се спусна - тиха, лека,
докосна със любов морето,
усамоти се с плажа, брега целуна,
палмите погали…
Тишина.
Прекрасна нощ, окъпана от тишина.

Тодор Генчев (01.07.2009 г. - Nicosia Cyprus)