За въздуха - небето и земята.
Тъй свикнали са нашите души,
че най-неразрушимото - водата -
не вярваме, когато се руши.
А тя се разрушава с бавна сила.
Самите ний участваме в това.


Убиваме безшумно хлорофила -
душата - на дървета и цветя.
На въздуха - частица по частица
кристала ний разбиваме... В нощта
агонията на печална птица
ще потресе открай докрай света.
И ще събуди нашите заспали
и смъртно окислени сетива -
най-страшното внезапно осезали
под бившите дървета... И трева.
Ще търсиме във себе си вината,
но късна може би ще бъде тя...

За въздуха - небето и земята.
Легендата за бившите цветя.

Христо Фотев




кликнете за по-голям размер / click to enlarge