В закъснелия август
надникнал случайно,
ти откриваш една
позабравена тайна –
тя се спуска над теб
по немирните клони
като малко дете,
дето вятъра гони
и те ръси с лъчи,
с аромат на метличини
и ти казва: „Бъди!...”,
и ти шепне: „Обичам те!...”
И не вярваш на август,
прикрит зад дървото,
че си тръгва – тъй както
си тръгва животът…
В.Димова
26.08.2013 г
В закъснелия август
надникнал случайно,
ти откриваш една
позабравена тайна –
тя се спуска над теб
по немирните клони
като малко дете,
дето вятъра гони
и те ръси с лъчи,
с аромат на метличини
и ти казва: „Бъди!...”,
и ти шепне: „Обичам те!...”
И не вярваш на август,
прикрит зад дървото,
че си тръгва – тъй както
си тръгва животът…