~ Утрото е мъдро,
но в нощите сме истински –
тогава сме актьори,
слизащи от сцената -
изтриваме грима си,
натрупан върху мислите
и тайно си говорят
душите ни с Вселената...
Тогава сме отворени –
за грях и покаяние,
тогава сме единствени –
а не едни от многото,
тогава те обичам –
през космични разстояния,
тогава сме безсмъртни –
като деца на Бога…
~ Утрото е мъдро,
но в нощите сме истински –
тогава сме актьори,
слизащи от сцената -
изтриваме грима си,
натрупан върху мислите
и тайно си говорят
душите ни с Вселената...
Тогава сме отворени –
за грях и покаяние,
тогава сме единствени –
а не едни от многото,
тогава те обичам –
през космични разстояния,
тогава сме безсмъртни –
като деца на Бога…
