По-труден от санскрит и от Шумер по-древен
в изстинали скрижали си написал тайните.
По парещите пясъци на стихнали пустини
нозете ми дълбаят следи за идните безумци.
Остава да се моля да ме отмине пясъчната буря,
но си припомням, че само в ступора на самотата
отдръпват се води и пясъци. И се отварят порти,
ръждясали от чакане. А лудостта на любовта е птица,
която грабва дребната си жертва за пожеланата и смърт.
Изсмукани надежди и напоени страхове по залез
са кривите огледала по пътя. Но аз не се оглеждам...
Когато изкървят петите ми от ходене и древния език
насън разчитам. И чуя разговора на пустинни кучета,
ще се изсипе дъжд. А след дъжда лицето ти
прилича на тотем, пред който никой не е сложил дарове.
По пътя птици изкълваха гроздето и хляба стана камък,
крадци ограбиха и малкото от златото у мене.
Присядам с остатъка на празника в душата ми.
За теб. Това и боговете не дръзнаха да вземат.

Д.Табакова