Той се казва Николай и е от Горна Оряховица. Два пъти в седмицата хваща влака и идва в Плевен. Носи картонена кутийка и… четири топки за тенис.
Преди месец беше в началото на опита си да жонглира. Правеше го някак не много уверено, с притеснение че върши нещо нередно. Окуражих го.
Сега го намирам отново пред театъра. Говорим. Не се стеснява вече да каже и името си, и че е студент в Габрово, че миналата седмица навършил 22 и отпразнувал рождения си ден с приятели... че е наполовина сирак.
По-уверен е. Личи и по разширения репертоар от техники. Освен ръцете, в жонгъла е вкарал и главата, и краката.
Снимам.
Предишния път пуснах в кутийката монети. Сега още не го правя.
Вместо това, пускам нова серия от снимки и мисля как по друг начин мога да помогна на момчето.
В този момент той ме изненадва:
-Да ти дам някоя стотинка - казва и ми насочва погледа към събраното в кутийката.
Тогава се сещам за възможността да се появи нещо за него в местния вестник.
Предлагам му.
Съгласява се…
Днес това вече е факт – той е на първата страница на в-к Посредник.
Доволен съм, че успях да свърша хубава работа…