Живея във едно условно време,
в което се преплитат времената
и съм дете и старец едновременно,
изстрадали живота до средата…

Аз знам какво стои зад всеки ъгъл
и кой какво зад челото си крие…
Но всеки път посоките обърквам,
когато в пътя трябва да завия…

И вместо там, където ме очакват,
отивам все в обратната посока…
Изпускам резервираните влакове
и хващам онзи, тръгнал към високото…

Но не към постове, пари и слава,
а там, където първо става светло
и слънцето над облаци изгрява,
а еделвайсът е самотно цвете…

Детето вярва в цветната магия,
окачва люлката си на дъгата…
Под сенките на спомени се крие
и плаче старецът… А аз съм по средата…


В.Димова
20.07.2013 г.