"Няма да питам защо те обичам,
няма, не трябва, не знам -
има предпролетно синьо сред синьото,
има задъхване в необяснимото
и сърцебиене - както след тичане
даже, когато съм сам...
Искаш ли?!... Искам те... Искай ме!
Устните вече димят...
Малкият принц отпътува в най-синьото,
следвайки може би необяснимото...
Искай ме... Искам те... В шипките, в храстите... Как си разтворила цвят...
Няма да питам кога ще заминеш,
Няма, не искам, не знам -
има неравенства, има ласкателства,
има внезапни раздели,предателства...
А след предателство някога минеш ли
дълго, предълго си сам.
Богомил Тодоров
"Няма да питам защо те обичам,
няма, не трябва, не знам -
има предпролетно синьо сред синьото,
има задъхване в необяснимото
и сърцебиене - както след тичане
даже, когато съм сам...
Искаш ли?!... Искам те... Искай ме!
Устните вече димят...
Малкият принц отпътува в най-синьото,
следвайки може би необяснимото...
Искай ме... Искам те... В шипките, в храстите... Как си разтворила цвят...
Няма да питам кога ще заминеш,
Няма, не искам, не знам -
има неравенства, има ласкателства,
има внезапни раздели,предателства...
А след предателство някога минеш ли
дълго, предълго си сам.
Богомил Тодоров