Ти имаш ли представа, мила моя
Какво изпитвам аз сега.
Като милвам меката косичка твоя
И малката ти пухкавка ръка.
Как плахо дишам да не те събудя
Как искам във съня ти да прозра
Какво сънуваш като се усмихваш
какво тревожи те, набръчвайки челце.
Ти имаш ли представа, мила моя
Какво огромно стана ми сърцето
И как препълни ми безкрая
Когато теб получих – дар от рая
Знам, рано е
Ще мине много време
Ще имам много мигове със теб, дай Боже
но чудя се, дали ще може
когато някой ден се скриеш там
отвъд завоя
потеглила по своя път
да ме прегръщаш пак със пухкавата си ръчичка
да милвам пак копринената ти косичка
и пак да бъда част от теб
да бъдеш част от мен
Ти имаш ли представа, мила моя
Колко страшно ми е от завоя?