Букелон... | category Travels
info
Гласувал 1 бр.
9
393
Rating A: 110 | B: 4 | Votes: 30
author's text: В североизточната част на селото, върху плато на високо издигнат от река Тунджа рид, се издига Маточинската крепост. Тя е един изключително интересен исторически обект, показващ изобретателността и
познанията на древните архитекти, направили от камък и вар кула с такива размери, която да се изправи пред разрушителната мощ, не само на вражеските войски, но и на разрушителните сили на природата. Кулата е била част от голяма крепостна стена, обграждаща целия връх на тази висока част.От възвишението на кулата се открива чудесна панорама.
Крепостта­ при с. Маточина е играла важно значение през античността и средновековието. Тя е била северно предмостие на Адрианопол по пътя, който го свързвал с Кабиле. Служила е за изнесена гарнизонна отбрана на град Адрианопол (днешен Одрин). Сравнително запазен е донжона (вид кула, от френски език) от ХХI-ХIV век, построена върху по-стари основи. Височината на кулата е около 18 метра и представлява величествена гледка, изпълвайки панорамата в региона. Кулата е служела за наблюдение и последна защита, в случай на отбрана. В нея са функционирали параклис, арест и помещения с други предназначения. Състои се от три части: правоъгълно централно тяло, полуцилиндрично (конхиално) тяло на изток и тесен коридор от запад, който е продължавал с крепостна стена. В укреплението се влизало от южната страна, като северно срещу входната врата е имало порта към платото на север.
От други постройки и крепостните стени на кастрата има незначителни следи. По очертанията на билната заравненост едва личат останките от крепостната стена. Много по-късно в преобладаващата си част къщите на селата Маточина, несъществуващото село Благунци и село Варник, са били изградени с камъни от крепостта. Част от тях били употребени във варниците в съседното село.По платото личат и някои съоръжения, като водосъдържател, места с култово предназначение и други. Разхождайки се по платото, може да се видят следи от някогашния живот. Намират се дребни предмети като глинени късове, претопени парчета метал и стъкло. Северно от крепостта, личат три отвора в скалната повърхност на периферията на платото. Отворите са цилиндрични, разположени по върховете на мислен равнобедрен триъгълник, на разстояние около метър една от друга. Хипотезата сред научните среди е, че тези вдлъбнати кухини с цилиндрични форма и диаметър около 20 см., са служили за закрепване на конструкцията на огнения телеграф.
Предполаг­а се, че тук, на платото на възвишението, през античността се е намирала древна разрушена крепост, която е послужила за основи на по-късния Византийски строеж. Съществува хипотеза, че тук през 378 г. от н.е. е пленен и убит от настъпващите готски племена римският император Валент. Известно е от историческите източници, че император Валент и император Деций, са загинали в пределите на днешна България, победени от набезите на готските племена. В последствие, след тази губеща битка за Рим, готите получават статут на федерати в упадащата римска империя.
В края на своето съществуване, крепостта вероятно е служила за отбрана от турските нашественици, които впоследствие я разрушили. Според писмени исторически извори, през 1664 г. крепостта при с. Маточина е била вече изоставена, а районът - обрасъл с вековни дъбови гори.
Кулата е свързана най-вече с Битката при Адрианопол (Одрин) през 1205. Тази битка е едно от най-значителните събития от историята на средновековна България. В нея българите и куманите, предвождани от Цар Калоян, постигат блестяща историческа победа, която поставя кръстоносците в отчайващо положение в Европа и Азия. Именно, тази съкрушителна победа над латините предопределя бъдещето на франкското господство в източната част на Стария континент. В тази битка, под тежестта на българското оръжие на латините е била отнета откриващата им се възможност да станат пълни господари на падналата Византийска империя.
След превземането на Цариград от латинците на 12. IV.1204 година и провъзгласяването на Балдуин Фладърски за император на новата империя, започва нечувано по рода си унищожение на източната култура и православната религия. Унищожени и разграбени са хиляди културни паметници, изгорени са църкви и храмове. Избити са видни нотабили на тогавашното време. Извършен е траен акт на покушение на правоверните християни и опит за заличаването на тяхната култура. Появява се нова империя, граничеща с България, която цели асимилацията на православието и въвеждане порядките на католицизма. Първоначалните опити на цар Калоян да приобщи Българското царство с уния към Католическата църква били променени и той като защитник на православието на българи и гърци настъпил в бойни действия. След споразумение с гръцката аристокрация, скрепено с договор за признаване на Калоян за свой господар и кратковременна подготовка на 13.IV.1205 година Калоян изпратил куманска армия да нанесе демонстративен удар. Рицарите се втурнали в преследване, а леката конница на куманите поела обратния път, като на моменти се спирала и обсипвала рицарите със стрели.
На следващия ден, 14 април 1205 г., когато рицарите празнували втория ден на Великденските празници, куманите отново връхлетели, като някои дори преминали огражденията. Рицарите, след бърза мобилизация, отново се втурнали в преследване, въпреки поуките от предишния ден. Като разстроила бойните си редици, тежката конница на латините навлязла в твърде непригодните за тях мочурливи и гористи местности. Там рицарите били обградени от българската армия. Извън обръча на обсадата бил само един отряд, командван от венецианския дожд Енрико Дандоло. В жестоката битка надделяват българите.
Тържеств­уващия цар Калоян оглеждал полесражението (намиращо се между Одрин и Маточина), осеяно с труповете на “непобедимите кръстоносци”. Латините са разбити, а пълководецът им - император Балдуин Фландрийски (Фландърски) - е пленен и за кратко време затворен в донжона на крепостта при село Маточина, откъдето е отведен в столицата Търново.
През 70-те години на XX в. е извършена частична реставрация на крепостта. Спасителните операции по фасадата, извършени през 80-те са навременни, но съвсем недостатъчни. През 2008 г. са извършени нови реставрационни и укрепителни действия, които до голяма степен са кардинално погрешни и дори неуместни като намеса, за разлика от професионализма на регистрационния екип.
Константин Зайков
Откъс от "Съкровищата на Тунджанската долина, между Странджа и Сакар"
 
Share your thoughts:
9. hrdimitrov
+0 -0
!!!
8. ABATO
+0 -0
!!!
7. sarce
+0 -0
Супер! :)
6. biser_todorov
+0 -0
Харесва ми!
5. nkoli
+0 -0
+++++
4. ishootraw
+0 -0
Много красиво, а с допълнителната информация и много интересно!
3. rimohit
+0 -0
999
2. vili_anastasova
+0 -0
Прекрасен пейзаж!:))
1. desiignat
+0 -0
!!!:)
Снимки на spstefanov
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Tags:
Още снимки от рейтинга
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Лиценз
© Всички права запазени.
Подай сигнал
32 потребителя следят автора