Нощем нереидата излиза от огледалото.
Залесява покрива си с измислици.
Граници разплита- с пръсти на кокетка.
В парка й бълбукат водорасли,
но прибрежни мехурчета откотвят
морското й авеню.
От латерна - раковина напластява
златокоси звуци - за чеиз.
Сама си обува изтърваната пантофка-
защото я стяга надмеността на принцовете.
Във фантазиите си немирство гмурва.
Бездните накъдря с пяна, на вълни-
пръсва ги в моряка.
Подлудява корените на слънцата му - онези,
от които дори Снежните кралици
раждат кокичета.
Струите от острова съблича.
Укротява с неизброден дъх постелите му.
Земен женски пулс обагря валото й.
С воден бич двуколката си брани -
в бягство към обикновеността.
Бягство затворено в бутилка.
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=print&sid=110559