Срещнах баба Косена случайно в село Луково, по Искърското дефиле. Тя пасеше двете малки козлета, които са изгубили майка си и сестричката си покосени от болест. Хранела ги с биберон докато отраснат и по всичко си личеше, колко много ги обича. Те са всъщност най-близките й същества в живота. Порази ме добротата и ведростта й по време на нашата кратка среща. Да си жива и здрава, бабо Косена!
Срещнах баба Косена случайно в село Луково, по Искърското дефиле. Тя пасеше двете малки козлета, които са изгубили майка си и сестричката си покосени от болест. Хранела ги с биберон докато отраснат и по всичко си личеше, колко много ги обича. Те са всъщност най-близките й същества в живота. Порази ме добротата и ведростта й по време на нашата кратка среща. Да си жива и здрава, бабо Косена!
