Не утре.
Не когато
Вечността в небитието
ни пресели…
Обичай ме
сега –
преди зората
да раздели деня
на днес
и вчера…
Защото „вчера”
няма да се върне,
а „днес” е миг,
така безумно кратък…
И ако точно
в този миг
не се прегърнем,
ще продължим
по пътя си нататък
сами –
като граничещи вселени
(какво значение,
че светим в мрака…).
Не е достатъчно
да си до мене.
Не е достатъчно
да те очаквам…
Обичай ме.
Весела Димова
14.04.2013 г.
Обичай ме…
Не утре.
Не когато
Вечността в небитието
ни пресели…
Обичай ме
сега –
преди зората
да раздели деня
на днес
и вчера…
Защото „вчера”
няма да се върне,
а „днес” е миг,
така безумно кратък…
И ако точно
в този миг
не се прегърнем,
ще продължим
по пътя си нататък
сами –
като граничещи вселени
(какво значение,
че светим в мрака…).
Не е достатъчно
да си до мене.
Не е достатъчно
да те очаквам…
