Дълго, след като си се върнала отнякъде, случки и места от пътуването се мяркат в съзнанието. Явяват се най-неочаквано с неподозирана яснота.Така също изчезват, обвити в недоизказаност. Знаейки че няма да се повторят, правим нещата сами по себе си толкова важни, че едва ли след време, в спомените, сме в състояние реално да ги преценим.

...

...Аз с широко затворени очи, без да забелязвам всичко това. Защото знам, само за малко съдбата е открехнала затворената врата и като в театър гледам, но зад кулисите.
Още малко и ще се хлопне, пак ще се върна, но в друг град.
Няма ме. Толкова за кратко съм “извън”, че все едно не съм тук.

Силвия Чолева