„Тъгата на любовта,
кавгата на врабчетата в стрехата,
кръглата луна и небето,
натоварило звезди
и несекващата песен на листата
бяха скрили старият измъчен
писък на земята.
Тогава дойде ти...
с червените си, скръбни устни
и с теб дойдоха
отвсякъде всички сълзи,
и всичките нейни тъги,
и цялата тежест
на нейните безброй години.
Сега врабчетата воюват под стрехите,
луната се разпада
и бледи са звездите,
и заедно с несекващите псалми на листата
кънтят във стария
измъчен писък на земята...”
Йитс
„Тъгата на любовта,
кавгата на врабчетата в стрехата,
кръглата луна и небето,
натоварило звезди
и несекващата песен на листата
бяха скрили старият измъчен
писък на земята.
Тогава дойде ти...
с червените си, скръбни устни
и с теб дойдоха
отвсякъде всички сълзи,
и всичките нейни тъги,
и цялата тежест
на нейните безброй години.
Сега врабчетата воюват под стрехите,
луната се разпада
и бледи са звездите,
и заедно с несекващите псалми на листата
кънтят във стария
измъчен писък на земята...”
Йитс
