"Смимката е правена в Антигуа преди месец. На едно място, което хората там свързват с дявола! Вълните минават на мощни талази под скалата и избиват навън
през отвор зад гърба ми. Грохотът е покъртителен и цялата скала се тресе! Стихийност, сила, усещане, че адът ври и клокочи на метър под теб, че си само на крачка от смъртта и че е въпрос на личен прочит на своето си, какъв точно катарзис да си дадеш воля да усетиш, но няма как да останеш безразличен, няма и как да не чуеш себе си, когато всичко в теб започва да крещи!. Не ми се тръгваше от там. Слях се. Дори и със затворени очи виждах и чувствах, че всичко около мене е същото, каквото е в мене..."
от личната ми кореспонденция