По въздуха усетих, че те има.
Миришеше на ябълки и вино
на стари снимки и на нови книги,
на въздух, разлюлян от мойте мигли,
на цвете, от градините откраднато,
на нещо неизказано и жадно,
на кратки нощи с бясно пълнолуние,
на лято, отпътувало със влака,
на сянката ти, чакаща ме в мрака,
и на любов последна. Или първа.
По въздуха разбрах, че си се върнал.
Маргарита Петкова
По въздуха усетих, че те има.
Миришеше на ябълки и вино
на стари снимки и на нови книги,
на въздух, разлюлян от мойте мигли,
на цвете, от градините откраднато,
на нещо неизказано и жадно,
на кратки нощи с бясно пълнолуние,
на лято, отпътувало със влака,
на сянката ти, чакаща ме в мрака,
и на любов последна. Или първа.
