Защо се променихме?...
Питай вятъра
защо умират
листите наесен...
И огъня попитай
във огнището
защо остават
въглени и пепел,
когато си отиде
светлината...
Дъжда попитай -
даром ли заравя
в калта на тъмни улици
сълзите си
и бледите звезди -
защо угасват
на съмване
в пожара на небето...

Защо се променихме?...
Питай цветето,
което тихо ляга
под завивката
на първия
нападал сняг...
Вълната,
разбила
непокорното си чело
в спокойствието вечно
на брега...
И камъка,
търкулнал се
в нозете ти -
защо е бил
дете на върховете,
а днес се крие
в ниската трева...

Защо се променихме?...
Питай времето,
което беше сън,
а днес е минало,
разпръснато на спомени,
отронени
от пукнатините
на душите ни...
Попитай боговете
на небето
и демоните вътре в нас
попитай
защо се променихме
и прикрихме
под маската
на трезвост и умора
онази своя
съвършена същност?...

И ако отговорът
е мълчание,
накрая тъмната земя
попитай,
която някой ден
ще ни превърне
в цветя, дървета,
камъни и корени -
сърцето й невидимо
попитай,
което ще се слее
със сърцата ни
в една безмълвна
и спокойна вечност -
попитай го
защо се променихме?...


В.Димова,
02.03.2013 г.