Преди да тръгна за Куба гледах филм за миграцията на раците. Бях толкова впечатлена, че направих проучване - кога минават, къде и т.н. Оказа се, че времето на престоя ни е почти подходящо, района също. Можех само да се надявам на чудо, трябваше само да отида, за да разбера. Домакините ни от Калетон леко ни разочароваха, че е още рано, но явно когато силно искаш нещо то наистина се случва. И така пътувайки с колата към Тринидад, привечер станахме свидетели на тази гледка - малки цветни пешеходци. Бяха стотици, хиляди. Това са сухоземни раци, които живеят на влажно и хладно в гората. Веднъж в годината изминават километри до морето, където женските изхвърлят яйцата си. Когато бебетата раци се излюпят изминават целия този път обратно. За съжаление районът не е обезопасен и колите минават през малките пешеходци със страшно хрущене. Тъмните птици в далечината са кондори хранещи се с размазани раци. Все още по пътищата на острова няма голям трафик, но какво ли ще стане в близко бъдеще, когато нещата се променят. Куба се развива, което означава бавно, но сигурно унищожение на природата й.