Натежава нощта от безсънни въздишки.
Безизмерна тъга като клада пречиства.
Трънен спомен гори на очите ми в мрака.
Замъглени звезди с мен тъгуват и чакат.
Тих, среднощен покой по клепачите пъпли.
Зимно-снежният зной неизвестно как... топли.
Като въгленче теб - неизстиващо - нося
и обхождам навред тази нощ тъмнокоса.
Ще ме срещне деня тъй - безсънна и плаха.
Не, не идвай в съня. В мойто Днес аз те чакам.
Тихо-морното утро в снежни краски рисува.
Във сърцето се вслушвам - твойте стъпки дочувам...
Светла Стайкова
Натежава нощта от безсънни въздишки.
Безизмерна тъга като клада пречиства.
Трънен спомен гори на очите ми в мрака.
Замъглени звезди с мен тъгуват и чакат.
Тих, среднощен покой по клепачите пъпли.
Зимно-снежният зной неизвестно как... топли.
Като въгленче теб - неизстиващо - нося
и обхождам навред тази нощ тъмнокоса.
Ще ме срещне деня тъй - безсънна и плаха.
Не, не идвай в съня. В мойто Днес аз те чакам.
Тихо-морното утро в снежни краски рисува.
Във сърцето се вслушвам - твойте стъпки дочувам...
