.
Нощем
закачалката на дните ми
(препълнена с амбиция,
себедоказване,съмнение в другия,
неочаквани обрати,
умора...)
нощем
не издържа тежестта
на дневното тяло.
И тогава
дните ми
се строполяват
в мене
Необлечени.
Зъзнещи в мъглите
на желанието ми
за щастие...
На ръба на утрото,
където свършва нощта
от теб.
Или на границата(на разсъмналата ми
наивност).
Обличам слепешком
дните си от Вчера
с цветовете
на любовта,
недочакали
Утре...
На ръба на времето,
където започва
Самотата.
Без теб...
Пламен Парнарев
.
Нощем
закачалката на дните ми
(препълнена с амбиция,
себедоказване,съмнение в другия,
неочаквани обрати,
умора...)
нощем
не издържа тежестта
на дневното тяло.
И тогава
дните ми
се строполяват
в мене
Необлечени.
Зъзнещи в мъглите
на желанието ми
за щастие...
На ръба на утрото,
където свършва нощта
от теб.
Или на границата(на разсъмналата ми
наивност).
Обличам слепешком
дните си от Вчера
с цветовете
на любовта,
недочакали
Утре...
На ръба на времето,
където започва
Самотата.
Без теб...
Пламен Парнарев