Село Доганово се намира на 30 км от гр. София. Когато имам време, ходя до там с колеги от работата и се срещаме с хлапетата от дома за деца, лишени от родителска грижа. Това е една инициатива, която беше започната от ръководството на компанията, в която работя. Всяка Сряда, всеки служител, който има желание, се записва и прекарва по 2 часа с децата. Няма никакви изисквания. Всеки, който се чувства длъжен и има възможност – помага с каквото може. Някои носят храна, други дрехи и обувки, трети събират задружно пари по празниците. Доста от колегите ми предпочитат да не ходят в дома, защото мисълта, че тези малчугани, по една или друга причина, са лишени от родителски грижи, ги натъжава. Дори и голяма част от хората, които все пак се записват като доброволци, отиват там и гледат децата със съжаление и си тръгват разстроени.

Лично аз ходя там, за да се забавлявам с хлапетата и да си прекараме добре. Не им нося дрехи, нито храна или пък пари. Нося си камерата. Заедно се учим да снимаме и пада голям купон. Старая се да ме приемат като техен приятел, а не като поредният човек, който е дошъл да ги гледа с тъга в очите и да ги кара да се чувстват различни и изоставени. Обикновено 50% от снимките си ги правят самите те. Един позира, друг снима и после се сменят. Аз само им нагласям настройките и им придържам камерата, че са им прекалено малки ръчичките. Накрая им изпращам редактираните кадри и всички са доволни. Научили са нещо ново и знаят, че са допринесли с нещо за крайния резултат. Чувстват се значими :)

Истинско удоволствие е да се работи с тях, защото са държат естествено и са винаги искрени с теб. Вижте ги само колко са позитивни и чисти. Деца :)