Автопортрет от разходката ми по Витоша във виелицата на 01.19.2013.

Въпреки 25-те кг екипировка и снаряжение (ощо 110кг говедо ставам с тях), почти ураганния вятър непрекъснато набиваше сняг в мен и на няколко пъти дори ме отхвърли назад, събаряйки ме по гръб в снега.
Преживяването беше невероятно и нямам търпение да го повторя, прилагайки изводите, направени от този преход.
В бурята, при ниска видимост, всяка крачка е изпитание за физическата издръжливост, навигационните умения и волята да продължаваш напред.
За пореден път, планината ме убеждава, че в нея мога да съм все по-щастлив.

The adrenaline rush is amazing. I MUST keep pushing the limits! >:)