Когато целта се смалява,
забулена от мъгли
и вече не помниш
колко голяма
била е в началото,
само пътят ли ти остава,
страннико,
да те крепи
и те кара
да продължаваш?...
Когато през девет морета
търсиш
Вълшебната планина
и накрая намираш
купчина мъртви камъни,
как не спира сърцето,
страннико,
щом не спира кръвта
и тече от душата ти
като от рана?...
Когато заменяш
вярата си за хляб,
който пари на гърлото
и не може
да те нахрани,
как затваряш
очите на любовта
и накъде без нея
отиваш?...
Кажи ми, страннико…
Весела Димова
Когато целта се смалява,
забулена от мъгли
и вече не помниш
колко голяма
била е в началото,
само пътят ли ти остава,
страннико,
да те крепи
и те кара
да продължаваш?...
Когато през девет морета
търсиш
Вълшебната планина
и накрая намираш
купчина мъртви камъни,
как не спира сърцето,
страннико,
щом не спира кръвта
и тече от душата ти
като от рана?...
Когато заменяш
вярата си за хляб,
който пари на гърлото
и не може
да те нахрани,
как затваряш
очите на любовта
и накъде без нея
отиваш?...
Кажи ми, страннико…