Тая снимка "много ми говори".Затова ще ви споделя, в случай, че изобщо някой го вълнува.
Истанбул, 3:15 часа, рано сутринта.Не ми се спеше и реших да пощракам мостта и да посрещнем изгрева на Босфора.Бяхме на това, не толкова популярно и позабравено кейче на брега.Имаше 3-4 влюбени двойки и няколко бездомници.Едните забрадени и навлечени като нинджи и други по къси гащи.Два свята в съседни пейки.Един човечец през цялото време си висеше с тая количка за варена царевица и ни следеше с надеждата, ако случайно на някой му се доще кукуруз.Тръгна си след изгрева, щото бил на работа.?!?Без нито една продажба(поне докато аз бях там.Каза, че довечера към 8-9 вечерта пак ще дойде.Не се оплакваше.Изглеждаше доволен и щастлив.Дори се зарадва, че го снимах с количката и тоя фон.Учуди се, че фотоапаратът ми има дисплей и че може веднага да се види на него.Явно живеещия в пъпа на Истанбул сега узна, че има дигитална фотография.Хареса как е излязъл на кадъра.Каза,че така ще стане “известен” и ще му тръгне “бизнеса”.Разбира се, ако аллах му позволи.
От уважение към човека и породените смесени чувства в мен, реших да публикувам само снимката с количката, без него.Кажете ми, да се възхищавам, да се смея ил да плача?Що за пример е това? Пример за обслужване, отношение, начин на живот и прехрана,… или просто обратната страна на суровия капитализъм?А?
Тая снимка "много ми говори".Затова ще ви споделя, в случай, че изобщо някой го вълнува.
Истанбул, 3:15 часа, рано сутринта.Не ми се спеше и реших да пощракам мостта и да посрещнем изгрева на Босфора.Бяхме на това, не толкова популярно и позабравено кейче на брега.Имаше 3-4 влюбени двойки и няколко бездомници.Едните забрадени и навлечени като нинджи и други по къси гащи.Два свята в съседни пейки.Един човечец през цялото време си висеше с тая количка за варена царевица и ни следеше с надеждата, ако случайно на някой му се доще кукуруз.Тръгна си след изгрева, щото бил на работа.?!?Без нито една продажба(поне докато аз бях там.Каза, че довечера към 8-9 вечерта пак ще дойде.Не се оплакваше.Изглеждаше доволен и щастлив.Дори се зарадва, че го снимах с количката и тоя фон.Учуди се, че фотоапаратът ми има дисплей и че може веднага да се види на него.Явно живеещия в пъпа на Истанбул сега узна, че има дигитална фотография.Хареса как е излязъл на кадъра.Каза,че така ще стане “известен” и ще му тръгне “бизнеса”.Разбира се, ако аллах му позволи.
От уважение към човека и породените смесени чувства в мен, реших да публикувам само снимката с количката, без него.Кажете ми, да се възхищавам, да се смея ил да плача?Що за пример е това? Пример за обслужване, отношение, начин на живот и прехрана,… или просто обратната страна на суровия капитализъм?А?