„По въздуха усетих, че те има.
Миришеше на ябълки и вино,
на ризата ти, току-що изпрана,
на твоята лула от морска пяна,
на стари снимки и на нови книги,
на въздух, разлюлян от мойте мигли,
на цвете, от градините откраднато,
на нещо неизказано и жадно,
на пръстите ти, йодни от тютюна,
на кратки нощи с бясно пълнолуние,
на лято, отпътувало със влака,
на сянката ти, чакаща ме в мрака,
и на любов последна. Или първа.
По въздуха разбрах, че си се върнал.”
Маргарита Петкова
„По въздуха усетих, че те има.
Миришеше на ябълки и вино,
на ризата ти, току-що изпрана,
на твоята лула от морска пяна,
на стари снимки и на нови книги,
на въздух, разлюлян от мойте мигли,
на цвете, от градините откраднато,
на нещо неизказано и жадно,
на пръстите ти, йодни от тютюна,
на кратки нощи с бясно пълнолуние,
на лято, отпътувало със влака,
на сянката ти, чакаща ме в мрака,
и на любов последна. Или първа.
