Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 година. Мъж с цигулка изсвирва 6 пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2 хиляди души минават през станцията, повечето от които на път за работа. След първите 3 минути мъж на средна възраст забелязва, че има музикант, който свири. Забавя крачка и спра за няколко секунди, след това побързва, за да не закъснее. 4 минути по-късно: Музикантът получава първия си долар - жена хвърля монетата в шапката и продължава да върви, без да спира. 6 минути по-късно: Млад мъж се обляга на стената, за да послуша, после поглежда часовника си и тръгва отново. 10 минути: 3-годишно момче спира, но майка му го дръпва забързано. Детето спира отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бута силно и то продължава да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повторя с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо. 45 минути: Музикантът продължаваше да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят, без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара. 1 час: Той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза... Никой не го аплодира, нямаше никакво признание за него. "Вашингтон пост" направи уникален експеримент със световноизвестен цигулар, който работи един преди обед като уличен музикант.

Тогава никой не знаеше, но цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изсвири една от най-сложните пиеси, писани някога с цигулка, струваща 3,5 милиона долара.

Два дни преди това Джошуа Бел свири в разпродадена зала със средна цена на билета 100 долара.

Това, Джошуа Бел да свири инкогнито в метрото, беше част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран от Уошингтън Пост.